Първата жп линия на територията на България, свързваща Русе и Варна, е пусната в експлоатация на 7-ми ноември 1866г. Съгласно Закона за железниците, приет от Народното събрание на 31-ви януари 1885г., държавата изцяло поема строителството и експлоатацията на железопътната мрежа в България. По силата на този закон се създава системата на Българските държавни железници. На 1-ви август 1888г. е открита първата жп линия, свързваща Цариброд-София-Вакарел, която е изцяло проектирана и построена от български инженери и проектанти. Като железничари са работили и такива изтъкнати фигури от социо-политическия живот на България към края на 19в. като Тодор Каблешков, Иларион Драгостинов и Захари Стоянов. По онова време едно от местата за развлечение в празник бе станцията. Като излезнеха от черква, мъже, жени, "докаросани като за сватба", отиваха там, да постоят час-два, да гледат идването и заминаването на влаковете. Бе залегнало убеждението, че всеки благоприличен гражданин трябва да дохожда на станцията поне веднаж в месеца, когато времето е добро, да изпие шише "лимоната" в бюфета, дето да го видят с какво е облечен. Тези празнични посещения престанаха, когато бяха въведени перонните билети. В началото на 20 век вагоните бяха малки и разделени на купета, които не се съобщаваха помежду си; вратите на купетата бяха от двете страни. Кондукторите на влака винаги се показваха неочаквано по прозорците на вратите, като ония дяволчета, които изскачат автоматично от кутийка; вечер носеха закачени на гърдите си малки фенерчета с газ. Знакът, че влакът тръгва бе трикратното биене на звънец, окачен на фасадата, след което кондукторът изсвирваше към машиниста с малко рогче, след което извикваше "Фертиг!". Наличието на железопътна станция във всеки иначе незначителен градец му придаваше лъх на космополитен кръстопът. Това се отнасяше най-вече за гранични гари като Цариброд (който по онова време се намираше на територията на нашата страна). Бюфетът на гарата беше известен и в София с хубавата си кухня. Обикновено, когато пътниците биваха по-многобройни, нашият артист-готвач изиграваше своя номер: с бяла престилка и бяла шапчица той минаваше през пълната с пътници зала, запътен към нашата маса, дигнал високо пред себе си поднос с бухнал златисто-бял омлет-суфле, полят с малинов сироп и посипан със захар, върху който мърдаха сините езичета на запален ром. Това беше реномето на заведението пред чужденците: да запомнят хубаво влизането или излизането си от нашата земя. На 20-ти декември 1906 започна първата генерална железничарска стачка, подкрепена от няколко водещи политически партии и професионални съюзи. Стачката приключи на 31-ви януари 1907г., след като правителството удовлетвори исканията на железничарите (осемчасов работен ден, осигуряване на безопасността и хигиената в службата и др.). През юни 1920г. целият наш народ отпразнува Вазовия 70-годишен юбилей. Основните чествания бяха в Пловдив. За тази цел беше отпуснат специален влак, с който пътуваше знаменитият юбиляр, министри, професори, академици, видни общественици и писатели (интересна подробност е че до Девети септември членовете на Писателския съюз имаха привилегията да пътуват безплатно по БДЖ). Тук е мястото да се отбележи, че един от големите съвременни поети на България, отличаващ се със своя неповторим и ярък поетичен изказ, Никола Вапцаров, е работил 2 години като огняр в локомотивното депо в София. През 1950г. за първи път се празнува Денят на железничаря - през първата неделя на м.август. През 1963г. е пуснат в експлоатация първият електрифициран участък: София - Пловдив. През 1978г. е открита фериботната линия Варна - Иличовск. В началото на 21в. светът стана свидетел на усилията на България, насочени към приемането й в ЕС. В тази връзка, нашата страна започна да прилага съответните директиви на ЕС, както и практиката на много от европейските държави, и Народното събрание прие нов Закон за железопътния транспорт, който влезе в сила на 1-ви януари 2002г. Съгласно този закон Национална Компания "Български Държавни Железници" беше разделена на две отделни предприятия: оператор (БДЖ-ЕАД) и инфраструктурна компания(НК "ЖИ"). _________________________________________________________ Библиография: "Железопътният транспорт в България:1866-1983", авторски колектив; "100 години Български Държавни Железници", авторски колектив; "Локомотивите на Български Държавни Железници", Д. Деянов, Ст. Деянов; "Пловдивска хроника", Н. Алваджиев; "Страници от един живот", Д. Симидов; "Път през годините", К. Константинов