Милко Калев Балев /1920 - 2002/ е български политик и държавник от времето на комунистическа България. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Роден е на 14 август 1920 г. в гр. Троян. Следва право в Софийския университет. Член е на РМС (Работнически младежки съюз) от 1936 г., на БКП от 1942 г. През 1941 г. става секретар на РМС в родния си гр. Троян и ръководи нелегалната младежка бойна група в Троянска околия. През 1943 г. е арестуван и осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. До 9 септември 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел "Пропаганда и агитация". Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна република България. Три десетилетия е началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков - от 1954 до 1986 г. На тази длъжност си спечелва прозвището "сивият кардинал на БКП". Предполага се, че ръководи пряко т. нар. "възродителен процес". Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 години затвор (през 1992 г.), присъдата е променена в условна. Известен като "фен №1" на ЦСКА. Във висшите партийни среди по това време има люто противоборство между него и Димитър Стоянов /министър на вътрешните работи/, привърженик на "Левски". Живял в Софийския квартал Лозенец в къща на улица "Бигла" Умира на 8 октомври 2002 г.