BG LEGIS
BG LEGIS
BG LEGIS
Столица Сантяго
Конституция изготвена през 11 Септември 1980, в сила от 11 Март1981; коригирана през 1989, 1991, 1997, 1999, 2000, 2003, и 2005
Конституция изготвена през 11 Септември 1980, в сила от 11 Март1981; коригирана през 1989, 1991, 1997, 1999, 2000, 2003, и 2005
 |
 |
 |
 |
ВРЪЗКИ
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Чили: През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Ф. Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540-41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.
Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.
През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.
В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.
Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879-1883 г. над Перу, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу.
През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.
В началото на 20в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.
През втората половина на 60-те години на 20в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.
През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Лявата политика на Алиенде и сериозните икономически трудности на страната, съпроводени от социални вълнения водят до военен преврат през септември 1973 г. През следващите 16 години Чили е управлявано от военната хунта начело с ген. Пиночет.
През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.
Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Парламентът е двукамарен - Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е 6 г. На проведените в началото на тази година президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена - Мишел Бачелет, кандидат на управляващата левица. Тя е член на Социалистическата партия. Мишел Бачелет ще бъде първият чилийски президент, който ще управлява с по-кратък, 4 годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя ще има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност.
Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират дирeктно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати - единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на марки партии в парламента.
Сенатът има 48 члена, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатора, 9 са така наречените “институционални”, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат, както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994-2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.
Върховния съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен манд.
Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Земеделието е относително слабо развито. Чили е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.
Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.
През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.
В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.
Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879-1883 г. над Перу, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу.
През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.
В началото на 20в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.
През втората половина на 60-те години на 20в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.
През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Лявата политика на Алиенде и сериозните икономически трудности на страната, съпроводени от социални вълнения водят до военен преврат през септември 1973 г. През следващите 16 години Чили е управлявано от военната хунта начело с ген. Пиночет.
През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.
Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Парламентът е двукамарен - Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е 6 г. На проведените в началото на тази година президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена - Мишел Бачелет, кандидат на управляващата левица. Тя е член на Социалистическата партия. Мишел Бачелет ще бъде първият чилийски президент, който ще управлява с по-кратък, 4 годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя ще има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност.
Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират дирeктно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати - единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на марки партии в парламента.
Сенатът има 48 члена, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатора, 9 са така наречените “институционални”, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат, както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994-2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.
Върховния съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен манд.
Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Земеделието е относително слабо развито. Чили е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.
Total acquitted in criminal courts. Crime statistics are often better indicators of prevalence of law enforcement and willingness to report crime, than actual prevalence.; Crime statistics are often better indicators of prevalence of law enforcement and willingness to report crime, than actual prevalence.; Total recorded burglaries. Crime statistics are often better indicators of prevalence of law enforcement and willingness to report crime, than actual prevalence.; Total recorded frauds. Crime statistics are often better indicators of prevalence of law enforcement and willingness to report crime, than actual prevalence.; Total number of adult prisons, penal or correctional institutions (excluding temporary jail lock-ups). Crime statistics are often better indicators of prevalence of law enforcement and willingness to report crime, than actual prevalence.; Total recorded intentional homicides, completed. Crime statistics are often better indicators of prevalence of law enforcement and willingness to report crime, than actual prevalence.; Total number of police; Data for 2003. Number of prisoners held. Different reporting practices mean that that statistics, whilst broadly correct, are not exact. For example, the U.S. Bureau of Justice Statistics reporst that a further 110,284 juveniles were held in custodial institutions at October 2000 and a further 1,912 in 'jails in Indian country' at 30.6.2001.; Female prisoners, expressed as a percentage share of the total prison population. Data for 2003.; Prisoners who are foreign nationals, expressed as a percentage share of total prison population. Data for 2003.; Data for 2003. Number of prisoners held per 100,000 population.
important transshipment country for cocaine destined for Europe; economic prosperity and increasing trade have made Chile more attractive to traffickers seeking to launder drug profits, especially through the Iquique Free Trade Zone, but a new anti-money-laundering law improves controls; imported precursors passed on to Bolivia; domestic cocaine consumption is rising; significant consumer of cocaine
important transshipment country for cocaine destined for Europe; economic prosperity and increasing trade have made Chile more attractive to traffickers seeking to launder drug profits, especially through the Iquique Free Trade Zone, but a new anti-money-laundering law improves controls; imported precursors passed on to Bolivia; domestic cocaine consumption is rising; significant consumer of cocaine
Криминална Обстановка:
Сантяго
Линарес
Сан Фернандо
Сан Антонио
Президент - Мишел Бачелет
Структура на властта в Чили:
Аугусто Пиночет