Георги Димитров Михайлов (също известен като Георгий Миха?йлов Дими?тров, Georgiy Mikhailovich Dimitrov, Georgi Mikhailoff Dimitroff) е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949 г.). Биография Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 в с. Ковачевци, Пернишко. Родителите му са Димитър Тренчев и Парашкева Досева, от Банско, преселила се с родителите си в Ковачевци. Има 7 братя и сестри. Четири години по-късно семейството му се преселва в София. През 1894, още 12-годишен, поради липса на средства започвa работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов. Там се печата органът на Либералната партия на Васил Радославов „Народни права“. В България (1902 - 1923) През 1902 Георги Димитров става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903, Димитров се ориентира към тесните социалисти около Димитър Благоев и през 1909, на 21 юли, става член на ЦК на партията на мястото на тежко заболелия Гаврил Георгиев. Той е активист и на Общия работнически синдикален съюз. Димитров ръководи Стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906 и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. Добил национална известност, Г. Димитров става депутат след изборите за ХVІ ОНС (24 ноември 1913), когато е само на 31 години и става най-младият народен представител в царството. На парламентарните банки той е без прекъсване 10 години - до 1923. Като народен представител избягва мобилизацията по време на Първата световна война. Депутатският имунитет му позволява достъп до войниците на Солунския фронт, където води активна антивоенна агитация според постановките на БРСДП (т.с.). За тази си дейност е осъден на строг тъмничен затвор и лежи четири месеца в Софийския централен затвор, от 29 август до 16 декември 1918 г. Участва в партийния конгрес на 28 май 1919, когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции. През декември същата година е сред организаторите на Транспортната стачка. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 - 3 януари 1920). Георги Димитров се включва в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923 заедно с Васил Коларов оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам - в Австрия. В Коминтерна (1923 - 1946) Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. Достига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро. На 9 март 1933, заедно с няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен от национал-социалистическото правителство на Нацистка Германия в организирането на подпалването на Райхстага, извършено от психически невменяемия бивш член на холандската компартия Маринус Ван дер Любе, но използвано като претекст от нацистите за жестока разправа с опозиционните партии. Димитров води своята защита на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. Световната общественост отрганизира публични протести срещу скалъпения политически процес. Майката на Димитров заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина си. В Лондон от известни адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия е организиран контра-процес. Димитров, Танев и Попов са осъдени на 9 месеца затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация (виж делото), но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството. Димитров е използвал фалшив швейцарски паспорт, но по време на пожара се намира във влака от Мюнхен за Берлин. Българското правителство отказва да ги приеме в България след излежаването на присъдата. Заминават за СССР, където са посрещнати като герои. Получават съветско гражданство и остават там до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин, заради известни самопризнания[източник?], които правят по време на процеса, и са изпратени в концлагери. Танев умира в концлагера, а Благой Попов след 13 години в лагерите на ГУЛАГ се завръща болен в България и написва спомените си, които са изнесени тайно и отпечатани в Париж през 1983 г. от издателство Пеев & Попов. Този процес е последният в Германия, съставен от съдии от стария (независим от Хитлер) съд Райхсгерихт. Георги Димитров се защитава сам на процеса, като отказва правото си на служебен защитник. Смелият му словесен сблъсък с Херман Гьоринг и красноречивата му защитна пледоария спечелват на Димитров международна известност. След Лайпциг, Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945). В България (1946 - 1949) Завръща се в България през 1946 и оглавява БРП (к), която през 1948 се преименува на БКП. Провежда македонизация на населението в Благоевградски окръг. През 1948 съветският официоз вестник „Правда“ публикува критична статия за неговите изказвания в полза на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 в санаториума „Барвиха“ край Москва. Има предположения (непотвърдени), че е отровен по нареждане на Сталин заради голямата му популярност в средите на международното комунистическо движение и политиката му на сближаване с Югославия (и дори обединяване в Балканска федерация), ръководена от нейния неконтролиран от СССР комунистически водач Тито. Тялото му е изложено в мавзолей в София, а след първите демократични промени е погребано в Централните софийски гробища през 1990. Мавзолеят е разрушен на 21 август 1999 г. Семейство Майката и по-малък брат на Георги Димитров - Тодор, също се включват в редиците на комунистическото движение. Тодор е убит по време на априлските събития от 1925 г. Георги Димитров е женен за поетесата Люба Ивошевич, починала в Москва на 27 май 1933 г. Вторият брак на Георги Димитров е с Роза Юлиевна. След завръщането си в България Димитров осиновява бъдещия политик Бойко Димитров.