Кратка история на Shell Shell е в състояние да се възползва от новите възможности, предлагани от възобновяемите източници на енергия, и работи усилено, за да ги превърне в истинска алтернатива на органичните горива. Ние вярваме, че възобновяемите енергийни източници могат да станат наш основен източник на енергия до 2050 г. Създаването на Shell През 1833 г. Самюел Маркъс отваря малък магазин в лондонския Ийст Енд. В него той продава морски раковини на ентусиазирани любители на естествените науки от викторианската епоха. Не след дълго търговията с раковини прераства в процъфтяваща вносно-износна дейност. При едно посещение в Баку на бреговете на Каспийско море синът на Маркъс - Маркъс-младши, oткрива огромните възможности в износа на петрол. Той вижда необятната перспектива в изнасянето за Япония на керосин за лампи и за готвене. За съжаление американската компания Standard Oil вече притежава монопола върху тази търговия и Маркъс осъзнава, че трябва да намери начин да подбие цените. Суецкият канал (отворен през 1869 г.) предлага решение на проблема, но е нужен нов танкер, конструиран така, че да отговаря на стандартите за сигурност. През 1892 г. Маркъс поръчва първия специален петролен танкер и доставя 4000 тона руски керосин в Сингапур и Банкок. Холандската връзка Паралелно и независимо от това събитие през 1890 г. се създава холандското дружество N.V. Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Explotatie van Petroleum-bronnen in Nederlandsch - Indie (Кралска нидерландска компания за експлоатация на петролните ресурси в Холандските Индии). То е основано, за да разработи нефтените находища в Пангкалан Брандан на остров Суматра. През 1896 г. компанията построява собствена флота от танкери, конкурираща британската. Формирането на Royal Dutch/Shell Group През 1903 г. става ясно, че конкуриращите се холандски и британски дружества ще работят по-добре заедно, и те се сливат в Asiatic Petroleum Company (Азиатско петролно дружество). Партньорството започва толкова добре, че само четири години по-късно разширява дейността си по цял свят чрез създаването на Група от дружества Royal Dutch/Shell. Партньорството продължава и до днес. Двете холдингови дружества запазват самостоятелните си дейности и притежават Групата, състояща се от повече от 1700 действащи компании, в съотношение 60% за Royal Dutch Petroleum и 40% за Shell Transport and Trading Company. Началото на ХХ век Създаването на Групата е последвано от бързо разширяване с придобиване на участия в производствени дружества в Румъния (1906 г.), Русия (1910 г.), Египет (1911 г.), Венецуела (1913 г.) и Тринидад (1914 г.). Търговската дейност в Съединените щати започва през 1912 г. след придобиването на една американска маркетингова компания - The American Gasoline Company. Началото на века е изпълнено с предизвикателства за петролната индустрия. През 1909 г. започва масовото производство на автомобили, което отваря нов и обширен пазар. През 1912 г. Британският военноморски флот препоръчва горивото за корабите си и въпреки че количествата, купувани от Shell, са малки, прецедентът вече е факт. Първата световна война и военните години Периодът около Първата световна война носи на Shell променливи успехи. Малък напредък е възможен във Венецуела, но рафинерията в Кюрасао на Холандските Антилски острови, която по план трябва да бъде построена през 1915 г., не е завършена до 1918 г., а имуществото в Румъния е разрушено през 1916 г. В допълнение към проблемите имуществото в Русия е конфискувано след революцията. Едно от положителните неща е създаването през 1915 г. на The Shell Company в Калифорния, която обединява бързо развиващата се търговия в Калифорния с новопостроената рафинерия и петролопровода Мartinez. През 1919 г. Alcock и Brown използват гориво на Shell за своя исторически полет без кацане над Атлантическия океан. През същата година се основава и Shell Aviation Services. През 1922 г. e учредена компанията Shell Union Oil Corporation, която трябва да консолидира интересите на Shell в Съединените щати с тези на Union Oil Company от щата Делауеър. Резултатът е бърз възход на търговията в САЩ. Разширяването продължава в почти всички части на света, в това число Ирак, Турция и Борнео. През 1929 г. Shell навлиза и в химическата индустрия с основаването на N.V. Mekog в Холандия, а в Германия е изстреляна първата ракета, работеща с течно гориво. През 1938 г. произведеният от Shell суров петрол е почти 580 000 барела дневно от общо 5 720 000 барела, произвеждани в целия свят. Втората световна война С нападението над Холандия през Втората световна война централните офиси на холандските дружества са преместени в Кюрасао с ключова част от персонала базирана в Лондон. Всякакъв достъп до Румъния е изгубен, а имуществото в Далечния изток е разрушено. По време на войната Shell си сътрудничи с правителствата на Съюзническите сили, за да осигури доставянето на продукти, най-вече авиационно и бензиново гориво, до войските, където и да се намират те. Дейността на Shell в Съединените щати придобива особена важност заради производството на огромни количества високооктаново авиационно гориво. Shell Химически продукти подпомага военните усилия посредством предлагането на бутадеин, използван в производството на синтетична гума. По време на войната всички танкери на Shell са под юрисдикцията на Съюзническите сили. До края на военния конфликт Shell загубва 87 кораба. След войната основните усилия са насочени към възстановяване на повреденото имущество на Shell и за осигуряване на допълнително производство, транспорт и рафиниращи съоръжения, за да се задоволи новото потребителско търсене. Във всички области се увеличава производството - най-вече Венецуела, и дружествата Shell насочват вниманието си към намирането на нови залежи от ресурси. Следва амбициозен период на проучвателно сондиране в Тунис, Алжир, Нигерия, Тринидад и извън бреговете на Британско Борнео. Започва разработка на нефтените залежи в Холандия, Колумбия и Канада. По същото време производството на Iraq Petroleum Company (Иракската петролна компания) се увеличава драстично и през 1956 г. нефт е открит и в Сахара. Разгръща се широкомащабно строителство на рафинерии и разширяване на мощностите, за да се посрещне нарасналото производство от съществуващи и от нови източници. До този етап Shell разполага с рафинерии в Пернис, Холандия (най-голямата рафинерия в Европа), Станлоу и Шел Хевън в Обединеното кралство, Руен във Франция, Кардън във Венецуела, Джеелонг в Австралия и Бомбай в Индия. До 1947 г. всички 87 танкера, които са загубени, докато трае войната, са възстановени. Прилагат се амбициозни програми за изграждане на нови танкери. Края на 50-те и 60-те години на XX-ти век В края на 50-те и през 60-те години нефтът се налага като основен енергиен източник, удовлетворяващ голяма част от световните нужди. Добивът и продажбите на Shell се увеличават значително година след година, до момента, в който Shell доставя почти една седма от световните нефтени продукти. Флотата от танкери на Shell се разширява с все по-големи кораби. През този период се появява така нареченият супертанкер, който е в състояние да превозва повече от 200 000 тона петролни продукти. Петдесетте години на XX век са важни и за развитието на природния газ. През 1959 г. съвместно изследователско дружество на Shell и Ессо, наречено N.V. Nederlandsche Aaedolie Maatschappij (NAM), открива едно от най-големите находища на природен газ в света в Грьонинген, Холандия. Производството започва през 1963 и до началото на 70-те години Грьонинген вече доставя половината от природния газ, консумиран в Европа. През 1966 г. Shell Expro открива залежа Лемън в Южно Северно море. Следва откриването на природен газ в Обединеното кралство, Холандия, Норвегия и Дания. Северно море разполага с още много природен газ, който тепърва предстои да бъде добиван. 70-те и 80-те години на XX век и Северно море Седемдесетте години на XX век се открояват като десетилетието на Северно море, когато в изключително трудни оперативни и финансови условия са открити значителни количества нефт и природен газ. В следващите години дружествата Shell се концентрират в изследването на Северно море, като разгръщат дейностите си в териториалните води на Дания, Норвегия и Обединеното кралство. Направените инвестиции се възвръщат, когато Shell Expro открива находищата Аук и Брент през 1971 г., Корморант и Дънлил през 1972 г., Търн през 1975 г. и Айдър през 1976 г. Рецесията през 70-те години оказва драматично влияние върху петролния бизнес. В допълнение ОПЕК (Организация на държавите - износителки на петрол) предизвиква и налага голямо покачване в цената на необработения петрол. Докато нефтената промишленост се приспособява към промените, потреблението на природен газ в Европа се повишава почти два пъти и до края на десетилетието природният газ задоволява почти 15% от енергийните нужди на Европа. Половината от тези количества се доставят от Shell и неговите партньори. LNG (в превод Втечнен природен газ) е другото дружество с добри пазарни позиции през 70-те и Shell е сред пионерите на широкомащабните проекти за втечняване и превозване на природен газ до далечни пазари. Въпреки че нефтът, природният газ и химическите продукти продължават да бъдат основен акцент в дейността на дружествата Shell, през 70-те години се развиват важни дългосрочни интереси в областта на въглищата и металите. През 1974 г. се учредява дружеството Shell Coal International, което да управлява интересите на Shell във въглищната индустрия. Четири години по-късно Shell Petroleum N.V. вече е собственик на отдавна създадената Група от дружества за метали и минерали Bilton, която отваря нов завод за магнезий във Веендам, Холандия, през 1981 г. През 80-те и 90-те години на XX век дружествата Shell въвеждат модерни технологии, създават нова гама от висококачествени продукти и предлагат разнообразни и ориентирани към клиентите услуги. Така например дълбоката загриженост за безопасността и за локалните/глобалните екологични проблеми довежда до първоначално участие, а впоследствие и до водеща световна позиция в продажбите на безоловен бензин. В началото на 90-те години пазарът се връща към по-ниски цени на петрола. Shell се адаптира към промяната чрез фокусиране върху основната си дейност - нефт, природен газ и химически продукти. В средата на 90-те Shell обръща поглед към едно ново бъдеще. Поглед към бъдещетo Понастоящем Групата Shell е в процес на фундаментални промени. Те се основават на нашия ангажимент за непрекъснато развитие и на идеята за отговорност към обществото. Свързани са със страстта и чувствата на хората, които правят от групата това, което е. Хора от различен произход и с различна култура работят обединени в желанието си да вършат работата почтено, така че да могат да вървят с изправена глава в обществото и сред своите семейства и приятели. Истинско предизвикателство за Shell на прага на новото хилядолетие е да продължи да отстоява позициите си. С това предизвикателство идват и нови възможности. Настоящите резерви от нефт и природен газ могат да издържат и през XXI век. В същото време е необходимо да се развият нови източници на енергия, преди съществуващите запаси да се изчерпят. Те трябва да съдържат и решение за екологични проблеми като парниковия ефект. Shell е в състояние да се възползва от новите възможности, предлагани от възобновяемите източници на енергия, и работи усилено, за да ги превърне в истинска алтернатива на органичните горива. Ние вярваме, че възобновяемите енергийни източници могат да станат наш основен източник на енергия до 2050 г.