Цола Драгойчева е родена в Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898 година. Член е на БКП от 1919 година. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 е осъдена на 15 години затвор и са и? отнети учителските права. След амнистията през 1924 година е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив. След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 година тя отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. Бащата е неизвестен, макар и според слухове да е надзирател или дори директор на затвора. След освобождаването си от затвора Цола Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 година е избрана за член на Централния комитет (ЦК) на БКП, какъвто остава до 2 февруари 1990. От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БКП. Цола Драгойчева участва във въоръжената съпротива на БКП и ОФ срещу участието на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. През август 1941 година е арестувана и изпратена в концлагера Свети Никола, Асеновградско, където остава до декември същата година. По процеса на ЦК на БРП (1942) година е осъдена задочно на смърт за втори път. Като организационен секретар на ЦК на БКП отговаря за масово-политическата работа във връзка с изграждането на ОФ. След 9 септември 1944 година заема редица номенклатурни постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател и други. Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР. В изкуството и културата си спечелва името на безмилостен цензор. Близка е с Йосиф Кобзон. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. Мемоарите и? са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос. Въпреки това, мемоарите и? са смятани за неверни и тенденциозни и са подложени на силна критика от страна на деецът на ВМРО Иван Михайлов.