Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станке Димитров или с псевдонима си Марек (Марксист, Антифашист, Революционер, Емигрант, Комунист), е български политически деец,терорист,антифашист, активист на Българската комунистическа партия. Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Автор, редактор и говорител на радиостанция Народен глас [1] Биография Роден е на 5 февруари 1889 г. в град Дупница в семейство на обущар. Учи в педагогическите училища в Кюстендил и Шумен[2] и завършва последното през 1908 г.[3] След завършването си работи като учител. Отива в Женева да следва право, но е принуден да се върне заради Балканската война[2]. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1919 г. и работи като адвокат в Дупница. През 1925 г. емигрира в Съветския съюз, където преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада и в Международната ленинска школа. Умира на 26 август 1944 г. при самолетна катастрофа край руския град Брянск на път за България. Смъртта му е обект на спекулации за инсценировка по поръчка на Георги Димитров или Йосиф Сталин, но няма потвърждаващи ги или отхвърлящи ги доказателства. Партийна дейност През 1904 г. се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.).[3] Подведен е под съдебна отговорност за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участието във Войнишкото въстание и впоследствие е амнистиран[2]. Член е на Окръжния комитет на БКП(т.с.) в Дупница, а от 1922 г. е негов секретар. През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание за участие в подготовката му. През 1924 г. е амнистиран повторно и провежда Витошка нелегална конференция на БКП (т.с.). Участва в създаването на Партията на труда. През 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал в Москва. Остава в СССР, поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.[4] Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. Тогава е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП и след завръщането си в СССР е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1941 г. до 1944 г. води предавания на радиостанция „Народен глас“ на български и немски език, информирайки българския народ за развоя на военните действия и платформата на ОФ.