ОСНОВНИ
КОДЕКСИ
ЗАКОНИ
ЗАКОНИ
НАРЕДБИ
ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА МС
Историческо развитие на КОНСТУТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Търновска конституция
„Конституция на Българското княжество“ от 16 април 1879 г. е първата българска конституция. Характерът и? е буржоазно-либерален за времето си. Посредством няколко изменения е засилена монархическата власт.
Димитровска конституция
„Конституция на Народна република България“ - приета през 1947 г. и действа до 1971 г.
Живковска конституция
„Конституция на Народна република България“ (загл. изм. „Конституция на Република България“) - приета през 1971 г. и заменена от „Конституция на Република България“ през 1991 г.
Конституция на Република България
Конституцията на Република България е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание. Според нея България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна (и др.). Тя определя системата, организацията и дейността на държавните органи: Народно събрание, Министерски съвет, съдът, прокурорите, и следователите; органите на местното самоуправление и местната администрация, пълномощията на държавния глава - Президента на републиката. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост - частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавен герб и печат, знамето и столицата на Република България.
В Конституцията на Република България (КРБ) са извършени 5 промени. В общественото мнение те без съмнение се свързват с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).
Промени през 2003 г.
·рецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност са на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др.
·епутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допусимо само при тежко престъпление и то след разрешение от Висшия съдебен съвет (ВСС), освен ако е заварено. (С промяната на КРБ от 2006 г. депутаския имунитет е намален още повече в тази насока.) (ДВ, бр. 85/ 2003 г.)
Промени през 2005 г.
Конституционният съд се произнася по Договора за присъединяване на България към ЕС и впоследствие са извършени вторите промени в КРБ.
·ъм основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.
·звестното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.
·опуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.
·вропейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.
·оговорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.
·"ъй като Министерски съвет ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове. (ДВ, бр. 18/ 2005)
Промени през 2006 г.
·амален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния преставител разрешението за възбуждане не е необходимо.
·аконодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.
·ъведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт.
·мбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и и се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.
·асилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието (до изрично изброените в Наказателнопроцесуалния кодекс състави). (ДВ, бр. 27/ 2006)
[ТЕКСТ НА КОНСТИТУЦИЯТА]